Свалянето на данъците би имало по-скоро политически отзвукУспех на всяко

 
Свалянето на налозите би имало по-скоро политически отзив Успех на всяко държавно управление ще е ясната устременост към нововъведенията, споделя проф. доктор Николай Щерев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Проф. доктор Николай Щерев е шеф на Центъра за проучвателен и просветителни планове и началник катедра " Индустриален бизнес " в УНСС. " Стандарт " потърси неговия експертен коментар за икономическото развиване на България и превъзмогването на рецесията, породена от пандемията.
Банката за развиване би трябвало да поддържа печеливши идеиИкономическата визия да се обвърже с образованието, културата и туризмаАктуализацията на бюджета зависи от ограниченията за подкрепяне при възможна нова коронавирус вълнаНиският данък не подтиква непознатия вложител да пристигна у нас
 

- Проф. Щерев, първият ми въпрос е обвързван с двете разнообразни стопански визии за България, които лансираха служебният кабинет и към този момент оттегленият министър председател на " ИТН " Николай Василев. Коя съгласно Вас е по-подходяща в сегашния миг за България?

- Не бих си разрешил в този миг да разясня техните стопански стратегии. Това, което мога да разясня, е какво съгласно мен би трябвало да се направи и е вярно.Първото е, че ковид-кризата в чисто стопански проект не засегна чак толкоз доста страната. Разбира се, има обособени браншове, които претърпяха много съществени загуби, само че като цяло спадът в производството е към 4,5 на 100, а в едни сходни условия огромна част от европейската стопанска система безусловно спря да работи за известно време. Съпоставено с рецесията през 2008-2009 година, спадът в стопанската система, в производството, в износа у нас е два пъти по-нисък. Ключовият въпрос е: какво може да се направи, с цел да се развие сега предприемачеството в страната? Става дума за дребните и междинни предприятия. Тази поддръжка съвсем отсъства действително от българската икономическа политика. Независимо че гръбнакът на една стопанска система са огромните и междинните предприятия, с цел да бъде тя жива, би трябвало да има доста дребни предприятия. Това, което е належащо в една икономическа политика, е тя да подкрепи елементарния човек - в случай че има концепция, да я осъществя. Да има институционална, инфраструктурна, финансова поддръжка, с цел да може да се опита да я осъществя.Второто нещо, което имаше първи проблясъци и в предходните политики и мисля, че би било сполучливо за всяка едно държавно управление, е ясната устременост към нововъведенията. Защото България постоянно е била на дъното освен в Европа по нововъведения на частния бранш, само че и по отношение на повече от 140 страни. Тук главната причина е, че няма ориентирана политика за компаниите да работят с университетите или с изследователските институти. Това е нещо, което виждаме във всички високоразвити страни, а най-много в Съединени американски щати. Там са създадени ужасно доста ограничения в поддръжка на предприемачеството, създадени са механизми за поддръжка, които, въпреки и да не са държавна политика, разрешават на Съединени американски щати да се бори за първото място с Китай. Ето това са главните ограничения, които държавното управление би трябвало да показа. Всеки да е свободен да прави бизнес и да има поддръжката и инфраструктурата за това, без значение кой какво обучение има.

- Как бихте коментирали концепциите, свързани с приватизацията на Българска банка за развиване, която, както се оказа, не си е била на мястото в последните години?  

- Не бих желал някой да се занимава с тематиката за приватизацията на Българска банка за развиване, тъй като тя е основана, с цел да извършва задания на страната. Докато е под шапката на Министерството на стопанската система, тя е инструмент за осъществяване на държавната политика. Тя би трябвало да поддържа хрумвания. Не би трябвало да насочва поддръжката си към едрия бизнес. Трябва да поддържа печеливши хрумвания, основаване на гаранционен фонд за старт-ъп компании. Разбира се, би трябвало да има синергия сред ББР и Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинни предприятия. Тоест банката не би трябвало да се употребява като финансов запас за поръчител на всякакви заеми на дребните и междинни предприятия. А по-скоро в съдействие с Агенцията да се основат такива механизми, че банката да насочи своите старания към финансирането на такива дребни и междинни планове.

- Трябва ли да има актуализация на бюджета - това бе една от тематиките, по която не се схванаха икономистите от служебния кабинет и Николай Василев?  

- Всичко сега не опира до приходната част, тъй като се вижда, че бюджетът се цялостни. Въпросът е какви ограничения ще предприеме новото държавно управление - изключваме обществените или здравните ограничения във връзка възможната нова вълна на ковид-кризата. Трябва да се види, в случай че има нова вълна, какви ограничения да се подхващат отвън структурните ограничения на Европейския съюз. Ако такива средства или ограничения не са планувани в този бюджет, при всички случаи би трябвало да приказваме за неговото осъвременяване. Не бих могъл да кажа дали има потребност от смяна на бюджета, в случай че не са ясни всички стопански ограничения, които държавното управление счита да вземе до края на годината.

- Сега ли е моментът да се смъкват налози, което екипът на " ИТН " стартира като концепция?

- Аз персонално бих огледал деликатно тази тематика, тъй като ниските налози не трябва да се употребяват като фантазия. Свалянето на налозите би имало по-скоро политически, в сравнение с стопански отзив. Ниските налози понижават приходите в бюджета, което значи по-малки разноски в региона на икономическите и обществените принадлежности на държавното управление.От друга страна, последните четири и даже повече години демонстрираха, че ниският налог не подтиква непознатия вложител да идва в България. Не мога да кажа и че има нужда и от повишение на налозите, тъй като това също би се изтълкувало политически. Но намаляването на налози би нанесло по-скоро вреди.

- Какво друго бихте добавили към концепцията за икономическа визия?

- Икономическата визия не би трябвало да бъде фокусирана единствено върху икономическите проблеми. Трябва да се обвърже с културата, с туризма, с образованието, да се търсят повече от три посоки, които да бъдат печеливши. Например, в случай че се прави цифровизация на културно завещание, това може да се прави взаимно от министерствата на културата, туризма, стопанската система и образованието. Трябва да се търсят такива печеливши планове.Друг проблем е, че в университетите изобщо не се залага на образование по стопанска система. Например огромен % от приключилите медици стават представители на компании за медицински и фармацевтични произведения и имат потребност от тези знания. Така че, когато приказваме за икономическата тактика, тя би трябвало да бъде обвързана със тактиката за образованието, за развиване на науката и пр.